XX ВЕК

Чамкория


Най-старият български курорт Чам-кория дължи развитието си на градската управа на Самоков. От 1896-97 г. до средата на XX в. гората се превръща в аристократично летовище с хотели, пансиони, вили, казино, ресторанти с изискана кухня, църква, картинна галерия, фонтани, ловни дворци и резиденцията „Царска Бистрица” с електроцентрала „Сименс” (1913 г.). Обявен официално за летовище през 1941 г. с новото име Боровец, от 1930 г. нататък курортът се превръща в център на ски-спорта. От 1948 г. Боровец е национален курорт с акцент върху зимните спортове и международния туризъм.


Ските


Първите ски в Самоков са се появили с пристигането на чехите-преподаватели в Дърводелското училище. Децата си поръчали ски при майсторите-кацари, а последвалото производство на истински ски в града носи марката „Славеевки”. През 1930 г. в Чамкория-Боровец е проведено първото в историята на българския спорт ски-състезание, а през 1936 г. тук се е състояло и първото държавно първенство по ски. През 1934 г. на хълма „Ридо” е построена и първата ски-шанца в България „Царица Йоана”. Рекордът на ски-скока бил 15 м!


Автомобилът


Първата автобусна линия в България е открита през 1903 г. от Карастоянови по линията Чамкория-Самоков-София. Автомобилният транспорт в града трудно компенсира липсата на ж.п. линия., която според английския пътешественик Джеймс Бейкър (1874 г.) би трябвало да свърже Ихтиман, Самоков и Дупница със Солун!


Комуната


В началото на XX в. Самоков придобива пролетарски вид. Някога заможният град става един от центровете на работническото движение. През 1910 г. е обявена Самоковската комуна – общинско (комунално) самоуправление с програмата на БРСДП (т.с.) (днес БСП) начело с Борис Хаджисотиров, адвокат, завършил в Берн, Швейцария. Кмет на комуната е Георги Зуйбаров, издава се в. „Самоковска комуна” с редактор Михаил Дашин. Това е първата комуна на Балканите, последвана от още две. 



Текстилът

Традиционното текстилното производство – абаджийството и тъкането на памучни и копринени кенари, се модернизира след Освобождението. Загубили огромните пазари на Турция, самоковци са сред първите, които предлагат приемането на закон за подкрепа на местната индустрия, според който униформите на армията и държавните чиновници се работят с местни платове.
За получаването на държавни поръчки се организират в нови форми на сдружаване. През 1885 г. абаджии, шивачи, търговци и др. създават първото акционерно търговско-индустриално дружество и построяват текстилна фабрика “Бъдещност” с машини и парен котел от Австрия. През 1919 г. е построена и малка електроцентрала до фабриката. Още няколко текстилни фабрики – “Мусала”, “Самоков”, “Царева”, „Слатина” и др., нареждат Самоков сред центровете на текстилната индустрия в България. През 1940 г. е създадена и фабрика „Рилски лен”. 


Автор: Невена Митрева