Митрополитска църква “Успение Прсв. Богородица”


От 1557 г. Самоков е седалище на митрополит и център на Самоковска епархия, подчинена на Печката патриаршия, което е важна предпоставка за съхраняването на езика и народността и превръщането на Самоков в ранен център на Българското Възраждане.

Най-ранното сведение за Митрополитската църква е от 1711-1712 г., когато архиепископ Нектарий се погрижил да се построи тайно от турците една еднопрестолна църква, на която сложили комин. Това узаконявало сградата. Новопостроената църква била посветена на Успение на Св. Богородица.


В периода 1783-1795 г. се извършва разширение, преустройство и украсяване на Митрополитската църква, които приключват едва през 1835 г. с освещаването на двата странични иконостаса. Това преустройство станало по настояване на митрополит Филотей, родом от Разлог. Той поръчал още преди строителните работи дърворезбения иконостас, изработен от майстор Антоний на Света гора. През 1791 г. дошъл султански ферман за строежа на църквата с условие да няма камбани. По проект църквата трябвало да бъде с трикорабна. Преустройството започнало през 1793 г, а за майсторите-зидари се знае, че били албанци от Дебърско. След няколко месеца бил поставен и докараният от Света гора дърворезбен иконостас. Гражданите били поразени от прекрасната работа на майстора, вплел ангелчета, цветя и сцени от Стария и Новия завет. Интересни са сцените от Сътворението (Шестоднев, Хекзамерон) с фигурите на Адам и Ева и изгонването им от Рая.

В иконостаса били поставени икони, поръчани също на Атон. Самият митрополит Филотей донесъл седемте царски икони от Света гора, работени там от атонски зографи в духа на атонските православни традиции.

Зографът Христо Димитров е работил част от празничните икони, което е видно от кондиката на Митрополитската църква.


Останалите царски икони са от 30-те години на XIX в. и са дело на Димитър Зограф. В параклиса има една икона от Захари Зограф – “Св. Йоан Кръстител”, дарена от неговото семейство. Историкът на Бельова църква Стоян Пешов изрежда имената и на Иван Иконописец, Никола Образописов, Михал Белстойнев, и др. самоковски зографи.

През 1827 г. майстор Атанас, участник в Гръцкото въстание, бил натоварен да изработи двете странични крила на иконостаса, които били осветени през 1835 и 1837 г. Вероятно той е оставил два дърворезбени портрета върху краката на един от столовете.

След Освобождението е построен притворът с колонадата. В двора на църквата има чешма и стопански сгради. Камбанарията е издигната през 1892 г. Стенописите в църквата са нови.


Митрополитската църква в Самоков заедно с иконостаса са паметници на културата от национално значение. Патронният празник е на 15 август – Успение на Пресвета Богородица, който се отбелязва с курбан.


Текст: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Снимки:
архив: ИМ Самоков
личен архив: Отец Георги



0 коментара:

Публикуване на коментар

Исторически музей – Самоков © 2013 Правила за съдържанието