Еврейско наследство

САРАФСКАТА КЪЩА

 
Сарафската къща съхранявя и предава спомена за еврейската общност на Самоков.
Историята и името й са свързани с еврейската фамилия Арие, чийто родоначалник, роден във Виена, се заселил в Самоков през 1793 г.

Една романтична история за снахата на императрица Мария Терезия – Йозефина Баварска, и един от синовете на Арие станала причина семейството да бъде изгонено от Виена. Там те търгували с манифактура – фини скъпи платове. Установил се през 1775 г. във Видин, Моше Арие търгувал с Цариград, а от Одрин довел жена на сина си Авраам, родоначалника на самоковката фамилия. През 1791 г. разбойници обрали кервана на един от братята, а Видин бил разорен от кърджалиите. Затова Авраам потеглил за София, където започнал работа като продавач. Така той се срещнал с градоначалника на Самоков – аянина Мехмед Емин ага, който го поканил да стане негов доставчик, и двамата сключили договор. С капитала на агата и под неговото покровителство започнал възходът на една еврейска фамилия в Самоков. Авраам купувал стоки от Цариград, а също мебели и дрехи, давал пари назаем и обменял циркулиращите европейски златни монети срещу турски сребърни, поради което получили фамилното си име по занаята – сарафи. През 1807 г. той е назначен с ферман за касиер на държавната каса, длъжност, която синовете му заемали до 1858 г. След неговата смърт синовете се разделили в банкерството, магазините и манифактурата. Те откупували и събирали различни видове данъци, изпращали злато във Виена, имали текущи сметки там. Челеби Йеуда бил банкер на Хюсреф паша – аянин на Самоков, комендант на Белградската крепост  и губернатор на провинция Босна. Длъжници им били и високопоставени турски сановници в самата столица Истанбул.

През Кримската война (1853-1856 г.) снабдявали турската армия с храни, придобивали от задлъжнелите турски бейове чифлици, мадани и видни, и основали своя банкерска къща в Цариград. Мнозина от фамилията учили в еврейското училище, клон на финансираното от барон Хирш Алианс Израелит. Били добре образовани и ставали чиновници. Имали делови отношения и със самоковските чорбаджии.

Както и другите, сегашната Сарафска къща е била разположена в обширен двор с водоскоци и цветни лехи, и с остъклени кьошкове-зимни градини. От цялото великолепие в оригинален вид са запазени дърворезбените тавани и отчасти декоративната живописна украса в салона. Обзавеждането е събирано за нуждите на реставрираната къща, превърната в резиденция, и е характерното за последната четвърт на XIX в. Трудно е да се съди доколко то е аналогично на тогавашното, но отчасти отразява духа и вкусовете на епохата – съчетанието между дърворезбени тавани и стенописи, кьошкове с миндери и европейски мебели, ниши „алафранга” и юклуци (стенни гардероби), персийски, т.е. ориенталски тип килими и порцелан. В къщата има запазен хамам (домашна турска баня), характерен впрочем за самоковските домове, който се отоплявал от печка „джамал”.
След Освобождението Арие напускали града, а къщите продали или изоставили. Те били използвани за училищни сгради, тютюневи складове и др. Библиотеката на фамилия Арие, за която имало специална стая в една от къщите, била предадена през 1896 г. на централната синагога в София. Там е намерен и оригиналът на Хроника Арие, написан на шпаньол.

Днешната Сарафска къща е реставрирана основно и в момента е отворена като музеен обект. Стопанисва се от Фонд „13 века България”. Мебелите, килимите и останалото обзавеждане не са принадлежали на семейство Арие. Те са част от държавния фонд или са закупени специално за къщата, която беше резиденция на Комитета за култура.
Сарафската къща е за паметник на културата от национално значение.


 СИНАГОГА


В исторически план Синагогата маркира местоположението на еврейската махала през XIX и първата половина на XX в. Еврейската общност в Самоков напуска окончателно Самоков през 50-те години на XX в., когато се изселва в новосъздадената еврейска държава Израел.

Самоковската еврейска общност принадлежи към сефарадските евреи, дошли от Испания. Според Хроника Арие в края на XVIII в. тя наброявала около 25 семейства: Куюмджийски, Меламед, Коен, Шемтов, Авдала, Алкалай и др. В средата на XIX в. срещаме и фамилиите Мордехай, Шеломо, Менахем, Бецалел, Леви. През 1840 г. синовете на Авраам Арие се погрижили да вземат ферман за построяване на синагога. Те разширили на свои разноски съществуващата молитвена стая, която била близо до чаршията.
През 1855 г. на публично събрание евреите решили да построят нова синагога, като създали фонд, който през 1858 г. бил достатъчен да се започне строежът.
Синагогата в Самоков е издигната по плановете на Бет Амикдаша, храма в Ерусалим. Състои се от молитвен салон и пристройка на два етажа. Железните розети за прозорците били изработени в Пловдив. Молитвената зала била украсена с богат дърворезбен таван с орнаментални фризове. Овалните стенописни пана с букети и пейзажът в олтарната ниша свидетелстват за общия художествен вкус сред жителите на Самоков през XIX в. В дърворезбената украса е вплетена и тук Давидовата звезда като в купола на джамията. Отвън синагогата също била изписана.
Над вратата й има мраморна плоча с посветителен надпис с имената на дарителите – Йеуда, Гавриел и Авраам Арие и семейство Коен. Започналата през 60-те години на XX в. реставрация на този забележителен паметник на културата в Самоков все още не е приключила и след един пожар, повторна реставрация и набези на крадци днес се намира в критично състояние. Община Самоков предостави собствеността на организацията на евреите в България „Шалом”.
Синагогата е паметник на културата от национално значение. 

Текст: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова