МУЗЕЙНИ ЕКСПОЗИЦИИ

Експозиция Самоков - дух и метал е посветена на значението на града като железодобивен, занаятчийски и културен център. Археологически находки илюстрират хилядолетни металургични традиции. Действащи макети на съоръженията за топене на желязо “видня” и на механичните чукове самоково онагледяват произхода на името Самоков.


Занаятите през Възражданетоабаджийство, златарство, грънчарство, медникарство, са илюстрирани с образци и инструментариум. Рядък занаят е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри-антикарство. 

Самоков през XVIII и XIX век привличал заселници от близо и далеч. Грънчарите от Бусинци произвеждали съдове с характерни именакрондири, павурчета, паници, оцетници и др. Съдовете от бакър (мед)ибрици, сахани, синии и мангали, нямат местни особености. 


 Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия. 


Всяка къща била малка фабрика, в която жени и девойки обработвали вълната и тъчели платове от памук, лен и коприна, както за дома, така и за пазарите и панаирите. 

Традиционният бит през XIX в. и началото на XX в. е представен с искровски шевици и носии, характерни за отделни села в района на Самоков. 
Дамски костюми по последна европейска мода от втората половина на XIX в., вносни часовници, ръкоделия и др. дават представа за градската култура и модернизацията на самоковското общество по време на най-значителния разцвет на града. 

Като културен и просветен център Самоков е дал на българите две от основните достижения на новото време – първата българска печатница на Никола Карастоянов (1828) и първото българско списание “Любословие” на Константин Фотинов (1844), и двете в експозицията на музея. 


Правилникът на Самоковското мъжко училище от 1861 г. и оригинален екземпляр на Рибния Буквар, фотографии на учители и ученици напомнят, че Самоков през Възраждането е бил един от значителните просветни центрове на българите.
Експозиция Самоковска художествена школа” е създадена с богатата колекция от икони на музея. Именитите самоковски зографи, прославили града по целия Балкански полуостров, са представени с творби на основателя на школата Христо Димитров и синовете му Димитър Зограф и Захари Зограф, на Никола Образописов, Васил Попрадойков и др.


Важен акцент са възрожденските портрети и автопортрети, рисувани от Иван Иконописец, Никола Образописов и Станислав Доспевски. Зографски инструментариум, бои, и четки, рисунки и копирки, лични вещи обогатяват темата за православното изкуство и неговия разцвет в Самоков през Възраждането.

Посетителският център дава възможност за временни, тематични изложби и разнообразни образователни програми, мултимедийни презентации, лекции и кинолектории.


Временни експозиции извън сградата на музея:

„Самоков през фотообектива” – ретроизложба в Байракли джамия
Представя чрез архивни фотографии и пощенски картички промяната в градската среда на Самоков от края на XIX до средата на XX век


„Кметовете на Самоков” – в сградата на Общината



Витрината с изложбата се намира до кабинета на кмета на Самоков. Представя снимки на самоковските кметове и кратки текстове за техния принос в развитието на града.


Текст: Невена Митрева 
Фотограф: Любомир Николов, Десислава Каназирова 
Сайт публикация: Десислава Каназирова