Културни институции


ДОСПЕВСКАТА КЪЩА


Димитър Христов Зограф (1796-1860) е един от най-изтъкнатите представители на Самоковската иконописна школа. Женен е за Християния Чорбаджи Костович, известна с портрета си от Захари Зограф, днес в Националната художествена галерия. Наследниците на Димитър Зограф носят фамилиите Зографски-Доспевски и Самоковлиеви. Неговият най-голям син приема за своя фамилия при следването си в Русия родното място на своя дядо Христо Димитров – с. Доспей, и сменя личното си име Зафир със Станислав. Станислав Доспевски се установява като художник в Пазарджик, където неговият дом днес е къща-музей. Другият син на Димитър Зограф – Атанас, живее в Пловдив и приема фамилно име по своя произход – Самоковлиев. Той е първият кмет на Пловдив и активен деец на Съединението през 1885 г. Захари Д. Доспевски е участник в Априлското въстание и заточеник, живее и работи в Ерусалим, където има запазени негови творби – икони и стенописи. Иван Д. Доспевски се занимава с иконопис, но е и първият фотограф в Самоков, и първият кмет на града. Зограф е и Никола Д. Доспевски, чийто портрет от Станислав Доспевски може да се види в експозицията на музея, както и портрета на Димитър Зограф. Дъщерята Домника Д. Доспевска-Ламбрева познаваме от портрета, рисуван от нейния брат Станислав, който е в експозицията на Художествена галерия-Пазарджик.

В сметководен тефтер на Димитър Зограф са нанесени всички разходи по строителството на неговата къща. Забележително е, че в двора е имал собствена чешма, построена от майстори-чешмеджии, а водата била доведена по керамични тръби от реката. Къщата е едноетажна, с фасада, обърната на юг, както повечето самоковски домове. Тя има голям салон, 3 големи стаи и кухня. Нейният оригинален градеж е паянтов върху каменна основа, а най-масивната част на етажа е зиданата печка с комин и домашната баня.
В двора е възстановено ателието на зографите от тази фамилия. Както е известно, през зимата те са изработвали в Самоков поръчаните им цели иконостасни комплекти, както и икони за пазара. Знае се, че са имали магазин за продажба на икони в Солун.

Къщата е реставрирана през 80-те години на XX в. и предоставена на Детска художествена школа „Захари Зограф”за творческа работилница. Намира се на туристическата променада – Главната улица, на която в миналото са живеели най-заможните стари фамилии. Тя е паметник на културата от национално значение (2008 г.) 


ГИМНАЗИЯТА

Гимназията е строена през 1893-1894 г., период на строителство на гимназиални сгради в България. Тя е в характерния за новата българска архитектура неоренесансов стил. Гимнастическият салон и северното крило са пристроени през 1925 г. Издигната е срещу Американския колеж като противовес на протестантската пропаганда в града.

През 1894 г. сградата е осветена и открита като девическа и мъжка прогимназии, разделени дори в двора с ограда. Училището е наречено на големия самоковец Константин Фотинов за отбелязване 50-годишнината на българския периодичен печатизлизането на сп. „Любословие, 1844 г., Смирна. В града пристигат между многобройните гости проф. Иван Шишманов, Марко Балабанов и писателят Алеко Константинов.

С преместването на Богословското училище (семинария) в София през 1903 г. назрява необходимостта от гимназия в града. През 1908 г. училището получава статут на общински мъжка гимназия и девическа гимназия, които през 1911 г. стават държавни. От 1922 г. това е смесена педагогическа гимназия.
Днес гимназията е профилирана – тук има математически, хуманитарни, езикови и компютърни паралелки.


ЧИТАЛИЩЕ-ПАМЕТНИК „ОТЕЦ ПАИСИЙ“


В центъра на Самоков внушително се издига сградата на Читалището, свидетел на стремежа на самоковци да поддържат културната слава на града и да тачат паметта на загиналите си предци.

Началото на читалищната институция в града е спорно. Счита се, че е създадена около 1853 г. и осъществява своята дейност в Митрополията, тъй като не е имала своя сграда. Документално споменаване на стая, в която ходели да четат, дава основание да предположим, че в средата на XVIII в. това е библиотека с читалня, от която дума произхожда названието на тази уникална възрожденска институция. Запазен е пeчатът на Народно самоковско читалище от 1859 г. През 1862 г. е изнесено първото документирано театрално представление, а през 1870 г. читалището получава името „Свети Седмочисленици” с патронна икона на българските просветители – братята Кирил и Митодий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. То осъществява дейността си в Митрополията и има своя библиотека.

По повод честванията на 150-годишнината на История славянобългарска през 1912 г. читалището е наречено „Отец Паисий” в чест на светогорския монах, роден в Самоковска епархия, когато банската версия за родното място на Паисий Хилендарски все още не е наложена на историческата наука. Положен е и основният камък за нова сграда, но започналите войни прекъсват строителните планове.

Читалището е проектирано от арх. Коста Николов като театрална сграда с паметни плочи и е единствен по рода си войнишки паметник в България. Фасадата е издържана в стила на пруския сецесионен с фигури на воини и орли и посветителен надпис, ограден с дъбови листа: „На падналите герои от признателното потомство 1912-1913 г. 1915-1918 г.” Паметните стели с имената на загиналите са разположени на южната и северната страни и са изработени от архитектите Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Надписите над тях отразяват важни сражения по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война с участието на частите на самоковския гарнизон – 22-ри пехотен Тракийски полк и 7-ми артилерийски полк. Барелефите са дело на най-известните български скулптури на времето. Автор на сцените, посветени на героичната Булаирска епопея на 8 февруари 1913 г., е Николай Димитров; на битките при Калиманица 1913 г. и Криволак 1915 г. – Иван Лазаров; при Кота 1050 през 1917 г. – Александър Андреев.

Читалището е освeтено на 23 декември 1923 г., като скулптурната украса и плочите са монтирани следващите години. За откриването получава ценен дар от известния български сценограф, самоковеца Александър Миленков – завеса с образа на Отец Паисий.

Пред неговите кулиси са провеждани военните паради по повод Освобождението, Гергьовден и други събития. Ежегодно поклонение пред паметта на загиналите самоковци се провежда на 8 февруари – деня на Булаирската битка по време на Балканската война, когато частите на самоковския 22-ри пехотен Тракийски полк и 7-ми артилерийски полк от 7-ма Рилска дивизия спират настъплението на турската армия при възвишенията на с. Булаир, в най-тясната част на Галиполския полуостров. До 30-те години на XX в. парадите са водени от живите самоковски опълченци.


Текст: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова