ПРИРОДАТА

Планината


Самоков е разположен в северната част на най-високата планина на Балканите (2925 м) Рила, на надморска височина 950-1000 м. Първото изкачване на връх Мусала се приписва на македонския цар Филип V. Със сигурност обаче първият, изкачил върха през 1889 г., без да има някаква работа там (това се наричало туризъм), е Княз Фердинанд. Самоковци с ентусиазъм последвали примера му! Най-старата хижа от клек била построена през 1924/25 г. на Мусаленското езеро, където няколко планинари посрещнали Новата година!


Реката


Река Искър е втората по дължина българска река след Марица, основен източник на живота в района на Самоков. През XIX в. била записана легенда, че двете реки били брат и сестра! Искър е известен на античните автори още през V в.пр.н.е. с имената Ский (Херодот) и Оский (Тукидит). Римляните я отбелязват на своите карти под името Ескус. Реката имала свое божество, изобразявано върху антични монети. Един френски дипломат в края на XIX в. бил учуден, че местните жители били толкова горди с реката и нейния мост!


Желязото


„Чиста работа – самоковско желязо” е стара поговорка, която отразява химическия и физически състав на добиваното желязо. Желязната руда е магнетит – трижелезен четириокис, извличан от открити рудници чрез плавене. Химическата реакция се осъществява в пещи, загрявани с дървени въглища и разгаряни с въздух, вдухван от движени с водно колело мехове. В резултат се получавало химически и технически чисто желязо, дим (въглероден двуокис) и шлака (остатък с 48% желязо). 

Водата


До 60-те години на XX в. по уличките на Самоков течели рекички, отбити от р. Бистрица над града. Те служели и за отвеждане на отходните води. Градът през XVII-XIX в. имал централно водоснабдяване с течаща вода в около 70 чешми по улиците и в дворовете, а всеки дом ползвал домашна баня (хамам). Ново модерно водоснабдяване градът получил с каптирането в местността „Пукната скала” през 1927/28 г. Дървена тръба от водопровода на Голямата чешма от XVII в. е експонирана в музея.


Автор: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова