ДУХЪТ НА САМОКОВ


Самоковска епархия



Митрополитската църква „Успение Богородично” продължава да напомня, че от средата на XVI до началото на XX в. Самоков е бил център на епархия, изиграла изключителна роля във възрожденските процеси на България. Нейната принадлежност до 1766 г. към православната Печка патриаршия (гр. Печ се намира днес в Косово), както и фактът, че църковнославянският език се запазва като богослужебен, превръщат Самоковска епархия в крепост на българския дух. Славянски ръкописи от XIV, XV, XVI и XVII в. в експозицията на музея са свидетелство за приноса на Самоков в развитието на езика ни!


Зографите


Първият кавалетен портрет в българското възрожденско изкуство е портретът на убития самоковски архиепископ (митрополит) Игнатий, рисуван посмъртно през 1829 г от известния самоковски зограф Иван Иконописец. Портрети и автопортрети от самоковски зографи са експонирани в музея заедно с богатата колекция от икони на Самоковската художествена школа.




Любословие


Първото българско списание „Любословие” (в превод от „Филология”) започва да издава самоковецът Константин Фотинов в Смирна (днес Измир в Турция). През 1842 г. излиза първият сигнален брой, а от 1844 до 1846 г. списанието става ежемесечно и се разпространява чрез абонати-спомоществователи. Оригинални броеве на списанието са показани в музея.




Печатницата


Първата българска печатница е открита през 1828 г. в Самоков от Никола Карастоянов, книжар и книгоиздател. Той печатал тайно книги от около 1835 г., които могат да се видят в експозицията на музея заедно с ръчната печатарска преса, запазени метални матрици на букви и мастилницата на основоположника на българската полиграфия.





Автор: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов
Сайт публикация: Десислава Каназирова