220 години от рождението на автора на първия кавалетен възрожденски портрет

by - юли 22, 2015



Иван Николов Иконописец
1795-1854

Тази година се навършват 220 години от рождението на самоковския зограф Иван Николов Иконописец (Образописец), автор на най-ранния известен ни кавалетен портрет от Възраждането. С името на Иван Иконописец е свързан и единственият запазен договор от 1841 г. с риломанастирското братство за изписване на църквата и параклисите. Дело на неговата четка са и стенописите в църквата „Св. Никола“ в с. Марица, а за авторстовото на много други изследователите спорят и до днес.

Образът на този бележит самоковски зограф ни е добре познат от живописния портрет, рисуван по памет от неговия син Никола Образописов през 1870 г., с посветителен надпис: „Йован Николов Иконописец, роден на 1875. Живял до 1854 юлия 6 ден. Изобразих аз син негов Н.И.О.“ 


Този портрет е претворил в гравюра основоположникът на модерната българска графика проф. Васил Захариев, който задълбочено изследва културното наследство на Самоков и го претворява в духа на европейския модернизъм. В гравюрата от 1936 г. зографът е представен чрез изразните средства на иконата – символите на неговата професия: четката, характерните вази с цветя от декоративните пана, корабът от житийните сцени на Св. Никола от църквата в с. Марица,  част от стенописната сцена „За лек при вещицата“ от Рилския манастир. Както на възрожденските графични икони – щампите, проф. В. Захариев е поставил и надпис: „Йован Н. Образописец – Баща от Самоков 1795-1854“


Проф. Васил Захариев ревностно е публикувал в изданията на Българска академия на науките статии, посветени на годишнини на самоковските зографи, за да изтъкне приноса им в развитието на българското изобразително изкуство. През 1962 г. пише:
„Йоан Николов (Йован по самоковски) наричан още Образописец, е роден в Самоков през 1895 г., който, след като изучил иконописното художество в Света гора, се завърнал в родния си град, оженил се, имал многолюдна челяд – девет деца – седем дъщери и двама сина Никола и Димитър. Работил икони и стенописи на много места – в Рилския манастир (стенописи в олтара на големия храм, икони в параклиса „Св. Никола“), Копривщица (икони, на които се е подписвал „Йоан Самоковли“, 1834 г.), Пирот, из  Моравско в Лесковац. По селата, където е работил, той е учил селяните, както е било обичайно тогава, на четмо и писмо. Затова те го наричали „даскала“...
Според други източници Иван Иконописец е роден в с. Продановци.
През 1829 г., когато се родил синът му Никола Образописец, Самоков бил потресен от жестокото убийство на самоковския архиепископ (митрополит) Игнатий.  Игнатий е убит на 9 юни 1829 г. според властите от турчин, болен от „кара севда” (несподелена любов), но българските първенци подозирали не без основание политически причини и изискали подробно разследване. Това е времето на поредната руско-турска война, когато руската армия, в която участват и български доброволци, завладяла Източна България и се насочила към Одрин.  Жертва на отмъщение за кланета на мюсюлмани и поругаване на джамии след превземането на Сливен от руската армия стават и други митрополити в района на военните действия. В такава обстановка Иван Иконописец рисува портрет на убития самоковски митрополит.
Преди погребението от Митрополията поръчали на зографа да изпише  портрета на убития, седнал на владишкия трон в Митрополитската църква, с вдигната за благословия ръка, облечен в пълен орнат – тържествено облекло в православното изкуство, с владишки жезъл – патерица. Портретът е изпълнен с маслени бои върху платно и това го прави първият кавалетен портрет, несвързан функционално с архитектурата на православните църкви с характерните стенописни портрети на ктиторите-дарители. Този напълно иконоподобен портрет с надпис „Игнатий Архиепископ Самоковски“ предхожда с десетилетие живописвания през 1838 г. от Захари Зограф портрет на Неофит Рилски.
Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола“ в самоковското с. Марица са също дело на Иван Иконописец от около 1830 г. Това са сцени от житието на светеца-покровител Св. Николай Мирликийски и   разказват чрез образите за чудесата му, като напр. укротяването на морската буря.
Когато през 1934 г. в Самоков върлувала чума и уплашените самоковци се разбягали из гората Чамкория, зографът отвел семейството си в Рилския манастир, където престояли три години. След пожара през 1833 г. започва голямото преустройство на манастира. От 1835 до 1844 г.  Иван Иконописец работи по изписването на църквите и параклисите на Рилския манастир.  В съдружие с Костадин Петрович Вальов, зет на Захари Зограф,  изписват стенописите в олтара на главната манастирска църква. Договорът на двамата зографи с манастирското братство за изписването на сцените в олтара е запазен.
Иван Иконописец е работил икони и за самоковските църкви.
В животописните си бележки синът му Никола Образописец е отбелязал:
„Най-после работихме икони за Лесковац на Морава и по тая работа баща ми се помина къде пролетта“.
На друго място пише:
„Представление отца моего Йоана Николовича Иконописеца месеца юлия 6 ден 1854“.
Изработените за градската църква в Лесковац икони синът закарал след смъртта на баща си до там с каруца, увити със слама и черги. Населението го посрещнало тържествено, плачейки за загубата на зографа. За съжаление при посещението ни наскоро в този град не открихме следи от тези икони, нито запазен спомен.
В Самоков все още стои къщата на Образописовата фамилия.

Невена Митрева - уредник


 

Прочетете и...

0 Comments