Бельова църква „Рождество прсв. Богородица”


Най-старата църква в чертите на град Самоков лежи върху основите на късноантична сграда, еднокорабна базилика от IV-VI в. В този период християнството в района на днешния град Самоков е широко разпространено, което се потвърждава и от разкритите раннохристиянски църкви и погребения в околността. Преданието свързва името на Бельова църква с местния болярин Бельо, който предприел съграждането й при свещено брястово дърво. На юг от църквата има открити основи от средновековна вила. Годината на съграждането тъне в догатки. Хронистът на църквата Стоян Пешов сочи времето между покоряването на София от османците – 1382 г., и Косовската битка – 1389 г. Първоначалният градеж е еднокорабна базилика без прозорци. Вратата е обкована с желязо и носи следи от куршуми. Според преданието градското и селското население прииждало нощно време в Бельова църква. Пак според хрониста тя била засипана през 1657 г. с пръст, за да не бъде разрушена като църквите в Родопите.


През 1862 г. на Възкресение в Бельова църква отслужил литургия архимандрит Хрисант Дойчинов, самоковец, завърнал се от Русия, където бил игумен на Киево-Печорската Лавра. Той подтикнал самоковци да възстановят църквата, затворена от дълги години. А населението вярвало, че Богородица се явила на стара монахиня и поръчала да се възстанови църквата.

Инициатори за преустройството на църквата били Иванчо Еличката и Сотир Тошев от терзийския еснаф. Църковните настоятели решили през 1867 г. всяко занаятчийско сдружение да работи безплатно при ремонтирането и преустройството.

Църквата била изписана за две години от Никола Обарзописов и от Димитър Христов от Дупница, а синът на Захари Зограф Христо Зографски бил помощник. Дърворезбарят Стойчо Фандъков изработил страничните крила на дърворезбения иконостас, а главния работил заедно с Петре Белио Мустак. Иконостасът постепенно бил позлатен. Царските икони са работа на Никола Образописов, Петър Бонин, Никола Доспевски, Георги Хр. Клинков.

Много са ктиторите на Бельова църква. Тодор Кулаксъзов от Панагюрище, който докарвал овните и говедата си на пасищата около града, дал значителни суми за изписването. Търговец на добитък Мано Филипов Шипоклията дарил зестрата на починалата си дъщеря, част от която отишла в касата на Бельова църква.

През 1872 г. и някои от старите икони били поправени и поставени на местата им. Оттогава всяка неделя започнали да отслужват литургия.



Веднага след Освобождението настоятелството, избрано от касапското дружество, построило две стаи до църквата. Двама градски чешмеджии построили чешмата, като намерили извор до върбите. Тогава били изградени камбанарията и павилионът на чешмата, както и над кладенеца на аязмото, чиято вода се освещава всяка година на Светли петък след Великден. През 1892 г. настоятелите от дюлгерския еснаф построили нова сграда над кладенеца с осем прозореца и кубе.

През следващите десетилетия Бельова църква остава любимо място за самоковци. Те идват със семействата си тук на разходка.

На Рождество Богородично (8 септември, малка Богородица) тук се е провеждал празникът на еснафските дружества, на който през 1883 г. е присъствал Константин Иречек при посещението си в града.

След дългогодишна реставрация храмът е отново отворен за богомолци и посетители. Днес там се съхраняват мощите на Свети Великомъченик Симеон Самоковски. Оригиналните икони са експонирани в музея. Те са дело на Никола Образописов, Васил Попхристов Радойков, Георги Хр. Клинков и др. Част от старите стенописи са открити и реставрирани. Изследователите ги отнасят към православното изкуство на XVI-XVII в.

Бельова църква е паметник на културата от национално значение.


Текст: Невена Митрева
Фотограф: Любомир Николов

Share
Tweet
Pin